Здравейте ,Феички!
Днес ще ви покажа една рамка,която сътворих вчера.Всъщност първата ми рамка :)
Рамката направих по поръчка за колежка.Всъщност много дълго отлагах направата,не знам защо,идеята ли не беше узряла нещо друго ли...А всъщност я направих много бързо,лесно и на един дъх.Използвах насоките на Моника.
А сега да се върна на заглавието.Шми ни предизвика с много интересна тема при Картичкофуриите-както само тя си може .Когато прочетох условието си казах"доста завъртяно условие,от къде пък при мен кутия със спомени ,на всичкото отгоре съм заета с нещо друго и хич нямам време да мисля по темата и да направя нещичко...
Е да обаче сега ще ви разкажа за тази снимка,която ми беше "манекенка"за рамката.
Сигурно си спомняте,че мъжа ми се изживява като рибар от едно известно време(е всеки с хобитата си),та зимата на 2011 година беше доста богата на улов и то на все такива големи рибоци.А Тео само го чакаше да се върне и да ги изсипе в легена за миене и чистене и да си играе с големите риби.Обикновено това си беше късно преди лягане.Та на снимката Тео целува рибката за лека нощ.Да ви кажа голям смях падна.А аз много си обичам тази снимка (все пак там са любимите ми мъже) и е
сложена на видно място в спалнята на рафта в ляво.
И макар тази рамка да не е предназначена за точно тази снимка,съм сигурна,че в нея ще се гушне също толкова мил спомен на бъдещото семейство :)
Сега е време да ви кажа чао и сигурно малко ще се позагубя ,докато сглобя поканите от ето тази снимка
отново за същото това семейство.
А после пък ще правя малко пренареждане на творческия си кът,и ще показвам снимки :)